Потребителските заеми са ни скъпи


Потребителските заеми са ни скъпи

За разлика от ипотеките, където лихвите падат с по-чувствителни темпове, при кредитите за потребление това не се случва

Банките задържат високи лихвите по кредитите за потребление.

На големите в сектора този сегмент не е във фокуса за сметка на ипотеките и бизнеса.

След законовата забрана на някои такси банките ги компенсираха с по-високи лихви.

На фона на сравнително ниската кредитна активност един сегмент остава още повече в периферията на интереса и на банки, и на клиенти. Това са потребителските заеми. Не особено активно предлагане и търсене, не особено атрактивни оферти. За разлика от ипотеките, където лихвите падат с по-чувствителни темпове, това не се случва при тях.

Защо лихвите не падат


В този сегмент банките не проявяват висока активност и въпреки клонящите към нула лихви по депозитите средните нива по потребителски кредити са около 10%. По ипотечните заеми за новите договори те са средно около 3.5%, а за фирмените около 3%. По думите на банкери големият дял на кредитните карти, включени като част от потребителските заеми в статистиката, държи цената висока. Лихвата по кредитни карти е средно около 18%, а офертите по кредитите за потребление са на нива между 6 и 13%, като има и 15.50 - 17.50% в левове при бърз отговор до часове, без превод на работна заплата и без поръчители.

Едно от обясненията за липсата на активност в потребителското кредитиране е, че на големите банки, които задават тенденциите в сектора, в момента то не им е фокус. Почти липсват и т.нар. промоционални оферти. Пазарните им стратегии са ориентирани към корпоративния сектор и към ипотечните заеми. Там е по-висока нормата на печалба, по-висока е и рентабилността по управление на заема. Така съответно и по-активното предлагане, което да формира евентуално някакво търсене, с по-привлекателни лихви не е приоритет на този етап.

Още една причина да остават относително високи лихвите по потребителските заеми е, че с въвеждането на промени в законодателството преди няколко години голяма част от таксите бяха забранени. Вследствие на това банките вкараха тези разходи в лихвения процент. Това беше и единият от ефектите, за които се предупреждаваше преди въвеждането на законовите промени.

Освен това домакинствата все още предпочитат предимно да спестяват, което обуславя и ниското търсене. Според банкери двата основни фактора при вземането на решение за теглене на кредит са разполагаемият доход и усещането за сигурност, не толкова нивото на лихвата. За доказателство се посочва фактът, че ниските лихви по жилищни и корпоративни кредити сега не стимулират кредитната активност.

Лихви с потенциал

Лихвите по потребителските заеми се понижават с чувствително по-малки стъпки. Например, ако в рамките на 12 месеца при жилищните кредити се прави промяна по офертите три пъти, при това от почти всики банки, при тези за потребление може да е един или два пъти, и то не от много банки, посочва Иван Стойков, финансов анализатор от "Моите пари".

Финансовият портал следи ежемесечно офертите на банките по различните продукти и промяната по тях. Според наблюденията им през януари е имало леко подобрение в офертите за потребителски кредити. Три от четирите банки, предприели корекции тогава, са подобрили условията cи по тези продукти. Очакванията ca, че това явление най-вероятно ще продължи през годината, тъй като при тези кредити има голям потенциал за понижаване на лихви и подобряване на оферти като цяло.

Алтернативи

Освен класическият потребителски банков кредит на пазара има и немалко други предложения в категорията "бързи" кредити. Отпускат се от небанкови финансови компании. Този тип заеми обаче не биха могли да се ползват като алтернатива на потребителския кредит, въпреки че на пръв поглед и двата типа са за текущи нужди.

Бързите заеми в голямата си част са между 100 и 500 лв. Потребителският банков кредит не влиза в този диапазон. Приходите от един такъв заем не биха покрили административния разход, който банката ще направи за отпускането и управлението му. Минималната сума за потребителски банков заем е 500 лв., а максималният размер вече достига до 50 000 лв.

От друга страна, има и бързи кредити за 1000 - 2000 лв., но се отпускат на клиенти, които поне веднъж вече са били коректни длъжници на съответната компания. Има и банкови заеми в този диапазон, но по размер е по-скоро към долната граница на класическия банков заем за потребление. Иначе казано, единият вид заем върши работа там, където другият не би могъл.

До известна степен като алтернатива може да се ползва овърдрафт или кредитна карта, но и в тези случаи размерът и лихвата имат значение. Цената на този тип финансиране е още по-висока.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

КАК ДА СПЕСТИШ И ОТ ИЗЛИЗАНЕ И ХРАНЕНЕ НАВЪН

СУТРЕШНОТО КАФЕ Направи си го сам в къщи. Ако си свикнал сутрин да излизаш набързо и да вземеш кафе на крак, преди да започнеш акт...

Popular Posts