Как да не си плащам кредита?
Този въпрос ми задават все по често. Само за последната седмица това бяха 2-ма души. Един собственик на фирма и едно физическо лице. А най-лошото е, че такива хора ще стават все повече в следващите месеци, особено след фалита на КТБ. Какви са причините, които карат хората и фирмите да не могат да си погасяват кредитите е прекалено разтеглива тема, подходяща за студентски реферат. Аз ще се опитам да обясня с примери от практиката, как хората узряват за едно такова решение.
Естествено в основата на всеки необслужван кредит са липсата на достатъчни приходи или печалби. Най-честата грешка (в много случаи и фатална) е обръщането към банката. Помислете си само какво се случва. Казвате на служител в банката, че не можете да си плащате кредита, но му слагате етикета БАНКА. Е да но той е просто един служител и не отразява мнението на цялата банка, та камо ли на акционерите. С две думи „дреме му на него”. И започва следването на инструкциите. А те са:
1. СТАНДАРТНО ПРЕДОГОВАРЯНЕ, което служителя Ви представя като нещо супер изключително само за Вас. И понеже е специално, отново не си правите труда да го прочетете. А с това споразумение Ви изискват поръчители, допълнителни обезпечения, обвързват се кредити… Изобщо досадно за четене четиво и направо невъзможно за разбиране.
2. Най-новата мода е да се предлагат направо нови договори, с които да се рефинансира предходния. Това се гарнира с превалутиране в друга валута за „по-изгодни условия”. Истината е, че с новия договор, губите правата си по стария. Какво Ви засяга това ли? Ами банката има статистика, която Вие нямате. А там пише че за 20 години поне 35% от кредитите ще станат предсрочно изискуеми поради някоя от онези причини, които казахме в началото, че са за студентски реферат. А тогава няма да имате нито права, нито пари. Чисто статистически е въпрос на време и статистика.
3. Започват процедура по предсрочна изискуемост и изпълнение
Третият резултат е много рядко практикуван при първа невъзможност за плащане, защото банката вярва, че във Вас все още има някакъв „остатъчен ресурс”. След няколко години обаче почти сигурно се стига до него.
Както с лимончето – колкото повече го стискаме, толкова повече пуска. А когато свърши го изхвърляме, макар да има останала коричка, с която можем да направим сладкишче. Ама на нас не ни се занимава повече с готвене нали? Така и с банките. Стискат докато пускате, а Вие със сигурност ще спрете да пускате в един момент. Въпросът е –
КОЛКО СОК СТЕ ПУСНАЛИ НАПРАЗНО?
Има един момент от който нататък е излишно да се плаща. С други думи всяка вноска е на вятъра и ще Ви декапитализира. А тепърва ще Ви трябват пари. Пари за нов дом, пари за адвокат, пари за ново начало. Защото без да се заблуждаваме, законодателството е изцяло в полза на банките. А те ще се опитат да спрат всеки доход който имате. Такива са инструкциите и системата.
Та така и с моите клиенти. Отдавна бях сметнал, че няма да могат да си изплащат кредита. Посъветвани бяха да започнат да спестяват тези пари и да организират живота си отначало. Знаем обаче, че българина трудно се решава на такъв ход. Отне им съответно 1 и 1.5 години да узреят за тази идея. И то пак по трудния начин – тотално декапитализирани, с блокирани сметки и заплати, запорирано имущество и без пукната пара в джоба. Нещо повече – с натрупани огромни задължения.
Лошото е, че точно в този момент им се налага да почнат на чисто, което не говори добре за мен като консултант. Или по-скоро като психилог, защото не съм успял да ги убедя навреме. Реплики като „Трябваше аз още тогава да им оставя апартамента. Сега щях да съм си добре” изобщо не ме карат да се чувствам щастлив.
От друга страна обаче имам клиенти, които го направиха по учебник. Планираха си нещата и сега са доста щастливи в чужбина.
И като завършек ще Ви споделя още едно прозрение до което достигнах.
Преди време водихме с колеги доста дискусии за банковите промени. Писахме декларации, участвахме на заседания на бюджетни и икономически комисии и… НИЩО. Разбрах обаче, че политиците следят нещата които пишем и се нагласят според тях. Един вид се оказва, че задълбочените анализи работят против хората и в полза на политиците.
Оказа се също, че моята теория за промяна май се оказа права. Най-ефективно е да даваш информация на кредитоискателите. Колкото на по-ранен етап, толкова по-добре за тях. Все пак им отнема по една година за да разберат, че трябва да спрат плащането на кредита. Макар това разбиране да е отново по трудния начин, когато вече са напълно изцедени.
С други думи НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ БАНКОВИТЕ ПРАКТИКИ И ДОГОВОРИ ВЪВ ВАША ЧЕСТ. Това не може да стане. Но ако получите правилната информация, ще знаете какви са банковите практики и кога е настъпил момента в който да спрете изплащането на кредита.
Учудващо е предимството, когато имаш предварителна информация и си подготвен.
Васил Кендов
ДРАФТИС – кредитни консултанти
www.draftis.com
Този въпрос ми задават все по често. Само за последната седмица това бяха 2-ма души. Един собственик на фирма и едно физическо лице. А най-лошото е, че такива хора ще стават все повече в следващите месеци, особено след фалита на КТБ. Какви са причините, които карат хората и фирмите да не могат да си погасяват кредитите е прекалено разтеглива тема, подходяща за студентски реферат. Аз ще се опитам да обясня с примери от практиката, как хората узряват за едно такова решение.
Естествено в основата на всеки необслужван кредит са липсата на достатъчни приходи или печалби. Най-честата грешка (в много случаи и фатална) е обръщането към банката. Помислете си само какво се случва. Казвате на служител в банката, че не можете да си плащате кредита, но му слагате етикета БАНКА. Е да но той е просто един служител и не отразява мнението на цялата банка, та камо ли на акционерите. С две думи „дреме му на него”. И започва следването на инструкциите. А те са:
1. СТАНДАРТНО ПРЕДОГОВАРЯНЕ, което служителя Ви представя като нещо супер изключително само за Вас. И понеже е специално, отново не си правите труда да го прочетете. А с това споразумение Ви изискват поръчители, допълнителни обезпечения, обвързват се кредити… Изобщо досадно за четене четиво и направо невъзможно за разбиране.
2. Най-новата мода е да се предлагат направо нови договори, с които да се рефинансира предходния. Това се гарнира с превалутиране в друга валута за „по-изгодни условия”. Истината е, че с новия договор, губите правата си по стария. Какво Ви засяга това ли? Ами банката има статистика, която Вие нямате. А там пише че за 20 години поне 35% от кредитите ще станат предсрочно изискуеми поради някоя от онези причини, които казахме в началото, че са за студентски реферат. А тогава няма да имате нито права, нито пари. Чисто статистически е въпрос на време и статистика.
3. Започват процедура по предсрочна изискуемост и изпълнение
Третият резултат е много рядко практикуван при първа невъзможност за плащане, защото банката вярва, че във Вас все още има някакъв „остатъчен ресурс”. След няколко години обаче почти сигурно се стига до него.
Както с лимончето – колкото повече го стискаме, толкова повече пуска. А когато свърши го изхвърляме, макар да има останала коричка, с която можем да направим сладкишче. Ама на нас не ни се занимава повече с готвене нали? Така и с банките. Стискат докато пускате, а Вие със сигурност ще спрете да пускате в един момент. Въпросът е –
КОЛКО СОК СТЕ ПУСНАЛИ НАПРАЗНО?
Има един момент от който нататък е излишно да се плаща. С други думи всяка вноска е на вятъра и ще Ви декапитализира. А тепърва ще Ви трябват пари. Пари за нов дом, пари за адвокат, пари за ново начало. Защото без да се заблуждаваме, законодателството е изцяло в полза на банките. А те ще се опитат да спрат всеки доход който имате. Такива са инструкциите и системата.
Та така и с моите клиенти. Отдавна бях сметнал, че няма да могат да си изплащат кредита. Посъветвани бяха да започнат да спестяват тези пари и да организират живота си отначало. Знаем обаче, че българина трудно се решава на такъв ход. Отне им съответно 1 и 1.5 години да узреят за тази идея. И то пак по трудния начин – тотално декапитализирани, с блокирани сметки и заплати, запорирано имущество и без пукната пара в джоба. Нещо повече – с натрупани огромни задължения.
Лошото е, че точно в този момент им се налага да почнат на чисто, което не говори добре за мен като консултант. Или по-скоро като психилог, защото не съм успял да ги убедя навреме. Реплики като „Трябваше аз още тогава да им оставя апартамента. Сега щях да съм си добре” изобщо не ме карат да се чувствам щастлив.
От друга страна обаче имам клиенти, които го направиха по учебник. Планираха си нещата и сега са доста щастливи в чужбина.
И като завършек ще Ви споделя още едно прозрение до което достигнах.
Преди време водихме с колеги доста дискусии за банковите промени. Писахме декларации, участвахме на заседания на бюджетни и икономически комисии и… НИЩО. Разбрах обаче, че политиците следят нещата които пишем и се нагласят според тях. Един вид се оказва, че задълбочените анализи работят против хората и в полза на политиците.
Оказа се също, че моята теория за промяна май се оказа права. Най-ефективно е да даваш информация на кредитоискателите. Колкото на по-ранен етап, толкова по-добре за тях. Все пак им отнема по една година за да разберат, че трябва да спрат плащането на кредита. Макар това разбиране да е отново по трудния начин, когато вече са напълно изцедени.
С други думи НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ БАНКОВИТЕ ПРАКТИКИ И ДОГОВОРИ ВЪВ ВАША ЧЕСТ. Това не може да стане. Но ако получите правилната информация, ще знаете какви са банковите практики и кога е настъпил момента в който да спрете изплащането на кредита.
Учудващо е предимството, когато имаш предварителна информация и си подготвен.
Васил Кендов
ДРАФТИС – кредитни консултанти
www.draftis.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар