Източник: www.zdravduh.com
Как се „подредих” с лош ипотечен кредит, ли? Накратко – липса на достатъчно информация, влияние на хора, които имаха финансов интерес от това, доверяване на мой близък с подобен кредит, който твърдеше, че е изключително изгоден.
Каква е историята?
Взех кредита, понеже бях събрала с помощта на семейството си сума за първоначална вноска за закупуване на апартамент /за подробности четете в предишната статия/. За двустайно жилище в София тогава /2007 година/, цената беше 52 000 евро. И аз успях да сключа сделката и да подпиша предварителен договор за тази сума около месец, след като харесах имота – просторен, среден, топъл апартамент в нисък блок без течове и с поддържан и чист вход и както ми се стори - приятни съседи.
Може би ви изглежда много на фона на сегашните цени за апартаментите, но аз непрестанно следя пазара и действително в момента стойността на такова жилище е ок. 43 000 евро с 9 000 надолу, но за мен единственият шанс за закупуване беше тогава по простата причина, че в момента не биха ми отпуснали кредит /през 2007 ги раздаваха като топъл хляб, а и тогава се осигурявах на по-висока сума/.
Друг факт, който си струва да отбележа, е че през 2008 година апартаменти в същия блок, където аз си купих жилището, се предлагаха с 12 000 евро отгоре – 64 000 евро, така че мисля, че успях все пак да се възползвам от едно средно пазарно равнище. Реално аз приключих сделката през 2008 година, точно в периода, когато имотите бяха най-неизгодни за закупуване /с две думи преди да се спука балона/. Това беше може би най-дългата възможна покупко-продажба – ще опиша трудностите, с които се сблъсках в следваща статия. Хубавото е, че цената на имота не се покачи през това време, тъй като беше предварително договорена.
Сега относно кредита.
Понеже имах стабилно самоучастие в закупуването на жилището, ми се наложи да взема само 30 000 евро. За да може обаче наемът да стига за покриването на дълга, го разсрочих за период от 29 години. Както написах впредната статия действах против интуицията си и взех наблагоразумното решение да взема кредит в швейцарски франкове, поради ниската лихва /5,25% беше в началото/ - за сравнение в евро е 8-9, а в лева 11% и нагоре.
Преди да взема кредита аз и моят близък роднина, който имаше такъв кредит, направихме анализ на движението на франка и се оказа, че десет години назад, той почти не е мърдал в сравнение с другите валути и тъй като не разбирах особено от циклите на пазара, реших, че и аз ще се възползвам от тази „далавера”. В същото ме убеждаваше и кредитния експерт, който беше посредник между мен и банката.
Първата година всичко беше супер– кредитът се връзваше на месец ок. 400 лв., а наемът, който взимах беше 500. След това обаче ми вдигнаха малко лихвата – стана към 6% и курсът на франка тръгна да върви нагоре. Аз естествено леко се притесних, но моят роднина ми обясни, че е пресметнал нещата – дори франкът да се качи на най-високото си историческо равнище спрямо еврото, пак няма да сме на загуба, заради ниската лихва. Когато взех кредита, франкът беше на ниво 1,22 спрямо лева.
Около година и половина по-късно /тогава CHF беше ок. 1,32/ мой приятел – инвестиционен банкер в Англия, ме посъветва да превалутирам, понеже не се знае какво ще стане, а и франкът винаги е бил убежище на инвеститорите, какво остава за период на криза. Аз проверих вариантите за превалутиране, но таксите и лихвите бяха толкова високи, че се отказах, а трябваше да го направя тогава.
Въпреки това се стимулирах да внеса, колкото се можеше повече пари, за да намаля, доколкото е възможно, перспективно неизгодния кредит.Стартирах допълнителен доход /преводи от румънски и английски език/, заделях от заплатите си, а родителите ми продадоха част от имот и също спестяваха за изплащане на заема. По този начин успяхме да внесем пари и да намалим годините на 11 вместо на 27,5, а и нямахме наказателно такса, защото по това време улучихме промоционален безплатен период за внасяне.
Сега положението ми никак не е розово – франкът е на ниво от 1,62 лв, месечната ми вноска е около 550 лв., а наемът, който взимам е 350 лв. /такива са пазарните нива в момента за наем на двустаен апартамент/ т.е. налага се доплащане от по 200 лв. на месец. Оказа се, че не съм единствената – има група във фейсбук с ок. 650 човека в моето положение и по-зле. В Унгария също много хора са с такива заеми – над 60% от ипотечните кредити са в швейцарски франкове, но там правителството е взело мерки за облекчаване на кредитополучателите, за разлика от българското правителство, което подкрепя обирджийството на банките.
В един момент франкът стигна ниво от 1,90 лв., което беше нечувано и застрашаваше швейцарската икономика, понеже износът на Швейцария е изцяло за ЕС и продукцията им поскъпна главоломно. Затова се наложи таван на курса CHF-EURO, което в левово изражение е около 1,63.
Планирам да доизплатя кредита в скоро време – отново смятам да внеса определена сума по главницата, с която трябва да намаля дълга си и да го изплатя до 3-4 години. Има и вариант да намаля вноската, а да оставя годините на 9, но след като се убедих, че това е доста рисков кредит, не бих искала да го протакам още във времето.
А сега за изводите, които си направих:
1) Винаги инвестирай само в неща, за които имаш пълна информация и които са ти ясни и разбираеми.
2) Вземай кредит само във валутата, в която получаваш доходите си – иначе все едно играеш на борсата и то срещу по-печен играч от теб, какъвто е банката.
3) Не играй по гайдата на този, който свири в съседното село т. е. ако не бях послушала кредитния експерт, който явно получава по-голяма комисионна за кредити във франкове, щях сега да съм доста по-добре.
4) Слушай интуицията си – тя е най-добрия съветник – ако всичко в теб крещи – недей да го правиш, просто послушай себе си!
5) Ако не рискуваш, не можеш да спечелиш /не греши този, който не действа/– въпреки, че кредитът, който взех е неизгоден, ако не бях действала, сега нямаше да имам изплатен на 2/3 собствен апартамент. Трябва да се рискува, но премерено.
Вярно е, че първо трябва да научиш правилата, за да можеш след това да ги нарушаваш. Но аз мисля, че ако някой може да не спазва тези правила и пак да е на печалба, значи на него не му трябват кредити и е със завидно финансово положение. Но тези хора са малко – не случайно едва 1% от играчите на борсата, забогатяват.
Останалите – придържайте се към правилата!!!
Вижте оригинала на тази статия - http://www.zdravduh.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар