Източник: www.zdravduh.com
Защо въобще някой би взел лош кредит? Много просто – липса на информация, лоша преценка, доверяване на трети лица със съмнителни интереси или финансова грамотност. Иронията на съдбата е, че този някой бях аз.
Изборът на инвестиция
Как започна всичко? Първоначално идеята беше за инвестиция. Семейните спестявания трябваше да се вложат по някакъв начин, така че да не се обезценят, а да носят някаква доходност след време. Обмислях варианта за закупуване на някакъв имот, но парите не бяха толкова, че да може с тях да се купи апартамент или няколко декара земя. Така че единственото, което ми оставаше беше да взема кредит за остатъка от сумата.
Започнах да анализирам вариантите – земята е добра инвестиция – особено в районите, близки до София – в перспектива със сигурност ще поскъпва, а и може чрез нея да се развие някакъв бизнес – отглеждане на култури с пари по европейски програми. Имам познати, които са успявали в такива начинания. Може на тази земя да се построи къща след време. Въобще предимствата са много. Е, да обаче, за да взема кредит, трябва да ипотекирам жилището на родителите си и да изплащам заема от собствения си джоб в продължение на ок. 30 години. Какво щеше да се случи през това време никой не знае, ами ако се случи така, че не мога да си покривам вноските, тогава какво? – оставам и без покрив над главата си.
Другият ми избор – апаратамент – смятам, че е доста практичен. Щеше да ми влезе в употреба някой ден, като съдам семейство /впрочем последното вече е факт отскоро/. По времето, в което планирах вземането на кредит /2007/, нямах още 25 години – беше малко след като завърших университета. Работех в една фирма от 11 месеца и ми казаха, че това е достатъчен срок, за да ми отпуснат желаното кредитиране.
Защо се спрях на апартамент? Ами много просто – щях да го изплащам снаема, който ще получавам от него – нали все още живеех при родителите си, а ако някой ден поискам да го ползвам, щях да се изнеса там. Така или иначе щеше да ми се наложи най-вероятно да давам пари за наем. Защо вместо това да не изплащам свой имот?
Така че прескочих вариантите за строителство на зелено – исках довършено вече жилище. Първоначално се оглеждах за ново строителство, което на повечето места обещаваха до приключат до 1-3 г., но останах разочарована от разпределението на тези апартаменти, а също и от факта, че си даваш парите за общи части и получаваш малко жилищна площ. Отказах се от този вариант и се спрях на добрия стар, просторен панел, но в блок без течове и мухъл и с по-малко етажи. На всичкото отгоре в бонус към тази моя покупка – получих и почти напълно обзаведен апартамент – просто бившата собственичка не си искаше покъщнината. Повече за добрите, лошите решения и покупката на апаратамента ще напиша в следваща статия.
Сега да се върнем на кредита
Що се отнася до пари, всеки иска да се възползва от най-изгодното предложение. Кандидатствах в няколко банки, но ме одобри само една, защото отскоро ми беше увеличена заплатата, а се вземаше дохода за последните шест месеца назад. Възползвах се от услугите на кредитен експерт, който имаше грижата за връзка между мен и банката. За мен неговите консултации бяха безплатни, а банката му даваше процент за всеки клиент, който й доведе. Впрочем този вариант е много по-лесен и пести време и нерви.
След като стана ясно, че само една банка ме е одобрила и уточнихме размера на кредита, стана въпрос за валутата. И тук беше мястото, където „се препънах”. Вариантите бяха три – лева, евро и швейцарски франкове. Подредила съм ги в порядък от най-висока лихва към най-ниска /както се оказва от най-безрисков до най-рисков кредит/. Моето първоначално лично и инстиктивно решение беше еврото– хем по-ниска лихва, хем е обвързано с лева. При самото споменаване на франковете възкликнах като добра българка: „Това е пълна глупост!”. Сега разбирам, че когато подценявам интуицията си – винаги бъркам. Пренебрегнах правилото „Винаги взимай кредит във валутата, в която получаваш доходите си”, но тогава все още нямах толкова информация за парите и финансите.
В крайна сметка се оставих експертът и мой близък роднина с подобен кредит да ме убедят, че поради ниската лихва и стабилния курс, кредитът в швейцарски франкове е най-доброто решение. Когато обаче сме в криза и всички останали валути падат, а франкът е убежището за инвеститорите, логично е, че кредитът безумно се окъпява. Бях взела равностойността на 30 000 евро в швейцарски франкове т.е. ок. 50 000 швейцарски франка. Тогава франкът беше ок. 1,22 лв., а сега е ок. 1,62 лв. Направете си сметка колко лошо финансово решение взех. Но няма значение дали правиш лош избор или добър стига да си извадиш правилните изводи.
Повече за това как почти се справих с изплащането на кредита, за изводите, които си направих и какво решение ми предстои да взема четете вследващата статия.
Вижте оригинала на тази статия - http://www.zdravduh.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар