Косвените жертви на лошите кредити

Много хора гласуват прекомерно доверие на своите близки, ставайки им поръчител

Представете си, че ваш близък роднина или добър приятел иска да изтегли кредит и ви помоли да му станете поръчители. Може би вече ви се е случвало. Ако все още не, добре помислете, преди да сложите подписа си. Много хора гласуват прекомерно доверие на своите близки, ставайки им поръчители, и така попадат в омагьосания кръг на лошите кредити.

Главният длъжник и поръчителят са солидарно отговорни. Затова банката-кредитор може да търси изпълнение на целия дълг от всеки от тях. Тоест, при неплащане на вноските от страна на длъжника, банката има право да насочи принудително изпълнение към поръчителя.

Може ли банката да запорира сметките на поръчителя, без преди това да потърси недвижимото имущество на името на неизрядния платец? По пътя на логиката банката би трябвало да запорира и обяви за публична продан първо имотите на длъжника и едва тогава да търси пари от поръчителя. За жалост това е така само на теория.

Според консултант Петър Петров е много по-лесно да се запорират реалните пари на поръчителя, отколкото недвижимото имущество на длъжника. Нещо повече – това често се случва. Банките се интересуват от пари. Парите са в банката, докато имуществото не е там. Затова тя най-вероятно ще си търси парите от този съдлъжник, който разполага с налични финансови средства.

Понякога дори наемателите могат да се окажат без вина – виновни. Например ако живеят под наем в апартамент, който е под запор. Има ли вероятност да бъдат принудени да напуснат жилището, ако се стигне до съдебно изпълнение, въпреки че имат договор за наем?

Такава опасност действително съществува, предупреждава брокер Антон Илиев. Той съветва наемателите в подобна ситуация да сключат анекс към договора за наем. В него трябва да има клаузи, които ги застраховат, в случай че се стигне до публична продан, а оттам и до смяна на собственика на жилището.

Наемателите могат да поискат и обезщетение в размер на месечния им наем за времето, което им остава по договор. Ако се наложи да напуснат жилището предсрочно не по тяхна вина, а са изрядни платци, биха могли да поискат да им бъде заплатено обезщетение дори в размер на няколко месечни наема. Зависи и какво предизвестие е договорено с наемодателите.

Консултант Емилия Иванова успокоява, че при евентуална принудителна намеса на съдия-изпълнител вещите на наемателите няма как да бъдат описани и иззети. Описва се самият недвижим имот, заедно с трайно прикрепените подобрения.

Но въпреки това, за никого не би било приятно да се намира в жилището, когато това се случва. А също така и впоследствие, когато потенциални купувачи ще идват на огледи. Защото, ако наемателите са вътре в жилището, има голяма вероятност ЧСИ да ги назначи за„пазачи“ на имота. Това включва и задължението да отварят и да посрещат кандидат-купувачи.

Съветът на експерта към наемателите в такава ситуация е, ако собствениците бързо не намерят решение на проблема, да си потърсят друго жилище.

Има и добра новина– дори да сте роднини на длъжника или той е регистриран на вашия адрес, ако не сте страна по договора, кредиторът няма какво да направи, освен да ви притеснява с писма и обаждания.

Източник: www.pariteni.bg