Кредит с фалшиви данни

"Бързото" и лесно отпускане на кредити носи риск от незаконно използване на чужди лични данни

"Добър ден, обаждаме се от "Топ финанс", не сте си платили вноските по кредита си".

Преди няколко месеца Димитър* (името на потърпевшия и на фирмата е променено) получава такова обаждане, подобно на хиляди други получатели на кредити, които са спрели да плащат. С една забележка – Димитър никога не е теглил "бърз заем" и си няма представа, че по документи има да изплаща нещо подобно. Освен от една компания (името й е измислено), се оказва, че той има да погасява още един подобен кредит от друго небанково дружество. Следват няколко телефонни разговора, в които се уговаря с управителя на единия си "кредитор" да отиде до офиса им, за да се изясни какво точно се е случило и защо той не им е длъжник.



Два часа по-късно Димитър отива до офиса, но охраната на сградата го спира на входа и отказва да го пусне без разрешение на въпросния управител. Който внезапно се оказва отсъстващ, а жената, която се обажда на домофона, обяснява единствено, че нищо не знае, не може да го пусне и трябва да се говори с управителя. В хода на обясненията се разбира, че двете небанкови дружества отпускат кредити по телефона и от разстояние чрез електронна поща. Тъй като Димитър е управител на фирма, неговите лични данни лесно могат да бъдат намерени в регистрите и използвани от човека, който всъщност е получил парите от двата заема. В случая те са за малки суми до 1000 лв. Но историята не приключва – Димитър продължава да се води с лошо кредитно досие в регистъра и докато успее да го изчисти, получава отказ да му издадат кредитна карта.

Малко, но важни

Ако се съди по оплакванията в БНБ, подобни случаи не са много – от банката посочиха пред "Капитал", че в последните три години броят на постъпилите жалби за изтегляне на кредит (от небанкова институция) с чужди лични данни е "незначителен и много ограничен" в сравнение с общия брой оплаквания. Подадените досега жалби са били срещу една конкретна институция и става въпрос за случай от 2011 г., разказаха от Централната банка. След проверка на надзора реда и начина за отпускане на заеми от въпросното дружество е бил променен, добавиха от БНБ, без да уточняват каква точно е била промяната.

Оплакванията от подобни нарушения с използването на лични данни е добре да се подават до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), обясниха юристи. Добре е да се сезира и прокуратурата или поне да се подаде жалба в полицията, тъй като става въпрос за престъпление. Държавната комисия може да налага санкции – като предписания за отстраняване на пропуските при боравене с лични данни, налагане на срокове, в които това да се случи, може да налага и глоби.

При съмнение за нарушения физическите лица могат да серзират КЗЛД до една година след като разберат за това и до пет години, след като то е било извършено, коментираха от Адвокатско дружество "McGregor&Partners". Това означава, че ако сте научили през август тази година за изтегляне на кредит с вашите данни, направено в началото на 2009 г., имате време да се оплачете не до август идната година, а до началото й, т.е. пет години след нарушението.

"За лицето, чиито права са нарушени, съществува още възможността да обжалва действията на нарушителя по съдебен ред. Не на последно място, в случай на съмнение за извършено престъпление с използване на чужди лични данни, засегнатото лице има възможност да сезира и прокуратурата", обясни адвокат Ася Владимирова от "McGregor&Partners". Ако подадете сигнал до БНБ, оттам също по своя преценка могат да предадат оплакването до КЗЛД, за което ще ви съобщят.

И сега другата интересна част – дори случаите на изтегляне на заеми с фалшиви лични данни да не са толкова много, засегнатите поне за известно време ще се водят в регистъра като лоши длъжници. Това означава, че през това време те ще са силно ограничени да изтеглят по свое желание заем или да си вземат кредитна карта. Дори и ако го направят, е твърде възможно новият заем да им бъде отпуснат с доста по-висока лихва, отколкото би бил той без лошото кредитно досие.

От БНБ посочиха, че в такъв случай пострадалият от измамата може да оспори пред кредитора, отпуснал "фалшивия" заем, своето задължение. Тогава може да иска заличаването на дълга и ако това не се случи – да оспорва чрез съда.

"В случай на неправомерно използване на чужди лични данни за получаване на паричен заем, засегнатото лице на първо място може да оспори сключването на такъв заем, чрез оспорване валидността на договора за заем", коментира и адвокат Ася Владимирова. Тя добави, че въпреки широката практика кандидатстването за "бърз" заем да се извършва по телефона или по интернет, в повечето случаи след одобрението кандидатът трябва лично да се яви при подписването на договора. В такъв случай валидността на договора може да се оспори чрез автентичността на подписа, обясни адвокатът. Ако обаче договорът е сключен от разстояние, действителността му може да се оспорва чрез съда, добави Владимирова.

А ако се стигне до принудително събиране на "фалшив" заем?

Възможно е, но не е задължително да се случи с всеки такъв кредит. Колекторските фирми купуват кредити с големи просрочия, т.е. би трябвало след забавяне на една или две вноски поне от кредитора да ви се обадят и така ще разберете, че нещо не е наред. Разбира се, напълно е вероятно заемът да бъде продаден на колектор без изобщо да разберете за него. Ако ви потърсят от фирма за събиране на вземания, обяснете им какво се е случило и подайте жалби до БНБ и прокуратурата. Със сигурност малко колекторски дружества ще искат името им да се замесва в проблеми с използване на фалшиви лични данни.

За да се стигне до другия вариант за събиране на просрочени вземания – чрез частен съдебен изпълнител, трябва да е имало съдебно производство. "Следва да се има предвид, че по време на съдебното производство длъжникът, чиито лични данни са били използвани неправомерно има възможност да възрази относно действителността на договора за заем", каза адвокат Ася Владимирова. Дори и при лош изход на делото, преди да се стигне до опис и разпродажба на имущество, съдебният изпълнител ще отправи покана за доброволно погасяване. Съветът от нас е – обяснете му какъв е случаят и помолете да спре описването, като може да се разберете да внесете някаква малка част от сумата, докато чакате окончателно съдебно решение и разследване. А ние ви пожелаваме да четете днешния материал само за информация и никога да не ви се наложи да използвате съветите от него. Регистър на лицензираните небанкови финансови институции и техните контакти има в сайта на БНБ.

Източник: www.capital.bg