► Грешка първа: Банките раздават едни пари
Англичаните са казали по въпроса, че няма безплатен обяд. Основната работа на банките е да спомагат търговския обмен, т.е. да обслужват разплащанията. Събирането на депозити и използването им за кредитиране, операции на паричния пазар, операции с ценни книжа и т.н., служат единствено за повишаване на доходността, която акционерите на банката ще получат. А те искат гарантирана печалба при премерен риск. Техният интерес нито е да ви свалят последната риза от гърба (тъй като вероятно ще предпочетете да се вдигнете на бунт, вместо да им я дадете), нито да се грижат за вашето щастие и просперитет. Кредитите трябва да носят сигурна доходност на една банка, а това означава преди всичко сигурност в способността ви да си платите, или ако не си платите – да вземат от вас достатъчно, за да си покрият евентуалните загуби. Чували сме за необезпечени кредити, но истината е, че дори тогава длъжникът може да бъде съден, а цялото му имущество – разпродадено. Това все още не се случва в България, но се случва в големите европейски държави, САЩ, Япония, така че скоро ще стане практика и тук.
Трябва да запомним, че използването на кредит е решение, когато наистина сме се убедили, че нямаме друга алтернатива.
► Грешка втора: Имам обезпечение
Банките дават пари, когато са убедени във възможността да ги получат обратно, т.е. имат достатъчно надежден източник за погасяване на кредита. Това е работна заплата по безсрочен трудов договор (или поръчител с такъв) при граждани или постоянни доходи от обичайна дейност при фирми. По-малко сигурен източник са доходи от наеми, краткосрочни договори, приходи от конкретни поръчки, доходи от нова дейност. При това оценката трябва да се направи не при обичайни пазарни условия, а в условията на криза. Например колко бихте получавали, ако работодателят ви съкращава работници и свива разходи; или колко би изкарвала фирмата ви, ако в нейния сектор има свиване на търсенето, или ръст в цената на основните суровини, или навлизане на силни нови конкуренти. При тези обстоятелства банките гледат на обезпечението като на алтернативен изход – ако всичко друго се провали, обезпечението се продава и длъжникът оцелява.
Трябва да запомним, че получаването на кредит е свързано преди всичко с гарантираната ни способност да го изплащаме, без да разчитаме на обезпечение – а обезпечението е изходът, когато всичко друго се провали.
► Грешка трета: Имат кредити точно като за мен
Тази заблуда е целенасочено разпространявана от банките, защото улеснява работата им. Имаме обувки в три размера – номера 32ри, 40ти и 46ти, които сме нарекли обувки „Грация“, обувки „Прогрес“ и обувки „Дързост“. Вие със сигурност се нуждаете от точно един измежду тези продукти! Ами ако нося точно 41ви номер? Дали аз съм дефектен, защото тези прекрасно замислени модели изобщо не ми вършат никаква работа? Или просто се налага първо да мислим, а след това да вярваме на рекламни трикове.
Съществуват три основни класа кредитни продукти – кредити, кредитни линии и търговско финансиране. Всеки от тях има десетки разновидности и специфики, което позволява да избираме измежду стотици възможни структури на финансиране. Стандартизираните продукти (ипотечни кредити, кредитни карти, потребителски кредити, кредити за малък бизнес) са готови решения. Те позволяват на масовия кредитоискател (който нито желае, нито може да анализира потребностите си) да избере продукт, който не е абсолютно безумен за неговия случай. Малкият и среден бизнес, както и образованият гражданин, следва да търсят кредитиране, което наистина отговаря на техните потребности и възможности.
Трябва да запомним, че кредитирането е равностойна сделка между две страни, при която получаващият кредит следва да изисква такава структура, която действително отговаря на специфичните му потребности и възможности.
► Грешка четвърта: Колкото по-дълъг срок, толкова по-добре
Всъщност, колкото по-бързо се изплати един кредит, толкова по-малко лихва ще се дължи по него. Един от любимите трикове на кредиторите е да говорят за лихвена тежест или дългова тежест. Обясняват ви, че е по-добре да плащате 100 лева на месец, вместо 200 лева на месец. Но ако плащате 100 лева в продължение на 48 месеца вместо 200 лева в продължение на 18 месеца, каквито сметки обикновено стоят в основата на подобен привидно разумен аргумент, всъщност ви убеждават, че е по-добре да платите 4,800 лева вместо 3,600 лева. Причината да се търси по-дълъг срок не е в намаляването на разходите (те винаги нарастват със срока) , а в търсенето на начин да се намали риска от недостатъчност на доходите. Ако в нашия пример разполагате със свободни средства от 250 лева на месец, то плащането всеки месец на 200 лева означава, че ви остават само 50 лева и ако възникне някакъв извънреден разход, твърде вероятно е да не можете да го покриете. Затова вероятно ще се съгласите да плащате по 100 лева за по-дълъг срок в името на спокойствието си.
Трябва да се запомни, че при всяко кредитиране еднакво важно е както всяка отделна месечна вноска да е напълно по силите ни за конкретния месец (дори при проблемни обстоятелства), така и общата сума, която ще се плати за целия срок на кредита.
► Грешка пета: Кредитите в тази валута са най-евтини
Лихвите по всяка валута са различни, което често създава илюзията, че може да се спечели от избирането на „евтина“ валута. Но истината е, че плащането на кредит във валута различна от тази на разходите и приходите ни, води до непрекъснато превалутиране, което не е безплатно. Освен това, курсът на валутата на кредита към валутата на обичайните ни приходи и разходи се мени във времето и вероятността тези промени да са винаги в изгодна за нас посока практически е нулева. Ето защо, добрият банкер би ви посъветвал да търсите кредитиране или във валутата на разхода, който ще финансирате, или във валутата на основните ви постъпления. Все пак вие не сте професионални валутни спекуланти и за вас е по-добре да намалите непредсказуемостта по кредита ви, а не да я увеличите с надеждата, че всичко ще се развива добре.
Трябва да запомним, че кредитите са просто начин да финансираме наши разходи, докато получим нужните приходи за покриването им, затова валутата на кредита ни трябва да съвпада с валутата на приходите ни или с валутата на финансирания разход.
► Грешка шеста: Направил съм си сметката за лихвите и главницата
Разходите по един кредит включват не само лихва и главница, но и такси, комисионни, застраховки, разходи по регистриране и оценка на обезпечения, юридически разноски. Почти винаги изникват и непредвидени разходи, отвъд тези, за които сте потърсили финансиране и се получава така, че приходите ви никога не са достатъчно високи, а разходите никога не се вписват в предвиденото. Когато вземате кредит, винаги се информирайте за всички разходи – не само при усвояването, а и през годините. Обикновено банките ви предлагат пакетирани „безплатни услуги“ заедно с кредита, които имат лошия навик да престанат да са безплатни в даден момент – например таксата по кредитната ви карта престава да е нулева от третата година, застраховката по ипотечния кредит започва да се дължи от петата година. Когато отчетете тези „скрити“ разходи, не забравяйте, че има такива и по самата сделка, която финансирате с кредита. А след това изходете от хипотезата, че доходите ви ще отговарят на тежки години, а не на добри. Само в този случай ще сте планирали достатъчно разумно покриването на разходите по кредита.
Трябва да запомним, че при кредитирането трябва да отчитаме всички разходи за живота на кредита, както и възможността от възникване на нови разходи и да планираме покриването им от приходи, намалени така, че да отчитат трудни икономически условия.
► Грешка седма: Мога с всичко да се справя сам
Това е любимата ми грешка. Българинът разбира по рождение от всичко – футбол, жени, политика, автомобили, кредити, икономика. Срамуваме се да признаем, че не сме компетентни в дадена сфера и рядко търсим професионален съвет. Но когато говорим за кредитиране, ние правим съществен за живота ни избор. Така, когато имаме нужда от лекар, търсим добър такъв, а не бихме се оперирали или диагностицирали сами, така и при кредитирането следва да потърсим професионален консултант. Обърнете внимание на израза професионален консултант. Има причина за недоверието в тези услуги и тя е свързана с факта, че консултанти обикновено са обучаващи се студенти, преквалифицирани езиковеди или химици и всичко друго освен хора наистина с практически опит в структурирането на кредитни сделки. Когато започвах работата си в банковия сектор, имах щастието да се запозная с един швейцарски банкер, който ми каза следното: "След десет години един банкер започва да добива представа какво точно прави; след двадесет, започва да разбира тънкостите на това, което прави; след тридесет години, започва да разбира как най-добре може да върши задълженията си. А след четиридесет - вече може да научи някого на работата си." За разлика от западня свят, банковата система в България няма толкова дългогодишна традиция. Но ако трябва да потърсим съвет, следва да се обърнем поне към хора с банков опит над десет години. Защото само тези хора могат да ни обяснят какви са алтернативните структури за кредита, който търсим, какви са скритите плюсове и минуси на всяка възможност, какви уловки има в кредитните договори и да ни помогнат да сме наистина равнопоставени в преговорите с кредитора.
Трябва да запомним, че кредитната сделка е достатъчно важна, за да искаме да влезем в нея като добре информирана страна, а за това е необходимо да използваме професионален съвет (освен ако самите ние нямаме вече този банков опит).
Шекспир ни е дал един съвет, който може да ни спести много главоболия, стига да можем да го прилагаме в ежедневието си. Аз лично винаги съм го спазвал и никога не съм съжалявал, дори когато това е значело да се откажа от някои неща и да изчакам по-добър момент в бъдеще:
- Нито давай, нито взимай кредити.
Няма коментари:
Публикуване на коментар