Митовете при теглене на кредит

Публикувана от: Стойне Василев 

В тази статия ще разгледаме най-често срещаните митове при тегленето на кредит. Те са на база моя опит като стажант в две банки, кредитен експерт в други две и водещ одитор на още няколко.

Мит №1. Банките раздават пари

Както знаете, банките не са благотворителни организации и не отпускат кредити просто ей така, за идеята. Те, както всички останали компании, работят за да реализират печалба, която ще отиде в джобовете на техните акционерите. Тази печалба основно идва от разликата между лихвените проценти по отпуснатите кредити и привлечените депозити. В България (противно на всякаква логика) значителна част от приходите на банките идва от различните такси и комисионни, които те начисляват (включително и по кредити като такса управление, такса ангажимент, такса обслужване на кредитна сметка и много други).

За банките парите са стока, както всяка друга. Те я купуват от хората с депозитите и я препродават на кредитополучателите на по-висока цена, като се стремят да минимизират кредитния риск. Или както е казал народът – банките ще ви дадат кредит, само ако докажете, че не ви трябва, т.е. може да си го позволите. Така поне, е на теория.

Само че, за да увеличат печалбата си, банките отпускат кредити и на хора с по-ниски доходи и по-лоша финансова история. Как се защитават ли? Ами с по-високи лихви, разбира се. Така те си гарантират, че дори някаква част от кредитополучателите да не си връщат заемите, банките пак ще са на печалба от останалите коректни клиенти. Именно, това беше една от причините за сегашната криза (включително и в България).

Ще ви дам един пример. Когато работех в една от банките, имахме реклама „до 5,000 лева без обезпечение”. Както може да се досетите никой не виждаше това ДО. Всички искаха точно 5 хиляди лева. На елементарния въпрос „Защо ви трябват?” голяма част отговаряха „Ами, защото ги давате”.

Англичаните казват, че няма безплатен обяд и все някой го плаща. Надявам се, съм ви убедил, че банките не ви дават кредити от добро сърце и просто ей така, а за да печелят от лихвите, които ще им плащате.

Преди да изтеглите банков кредит, помислете много внимателно дали изобщо ви е необходим, каква сума ви трябва и дали може да си го позволите.

Мит №2 Колкото е по-дълъг срока на кредита, толкова по-изгодно е това

Това е абсолютен мит и няма никаква логика в него. Колкото по-дълъг е срока на кредита, толкова повече пари ще платите накрая като лихви. Банковите служители знаят това много добре и ви съветват да изберете възможно най-дългия срок, „за да ви е по-ниска месечната вноска и ако имате възможност, може да внасяте и повече пари от определената вноска”. Това, по принцип е така, но повечето хора по различни причини (най-вече психологически) много бързо „забравят” за тази възможност и внасят до края на договора само месечната вноска.

Друго психологическо ограничение е, че за хората 26 и 30 години са почти един и същ срок (много далече в бъдещето), а до тогава – „я камилата, я камиларя”. Само че, това не е така. Четири допълнителни години са сериозно финансово натоварване за семейния бюджет и много голяма сума платена като лихви.

Ще ви дам един пример. Избираме в случаен калкулатор сума на ипотечния кредит 100,000 лева и лихва по него – 8% (за да опростим примера не прибавям таксите по кредита). При срок от 30 години, вноската е в размер на 733.76 лева, а общата сума за лихви е в размер на 164,160.45 лева. Сега да намалим този срок до 26 години. Вноската става 762.60 (само с 28.84 лева повече), а общата сума за лихви в този случай е 137,929.02 лева. Какво излиза – за тези 4 допълнителни години ще платите 26,231.43 лева повече като лихви. Как ви се струва?

Когато теглите кредит, мислете дългосрочно. Изчислете точно колко ще ви струва той и каква вноска може да си позволите да плащате на месец.

Мит №3 По кредита има обезпечение, значи няма проблем

Много хора си мислят, че когато по един кредит има обезпечение (като ипотека върху недвижим имот), банките трябва да са доволни и да не им искат документи за доходите им. На тях им казвам, че банките не са агенции за недвижими имоти, не търгуват с недвижими имоти и нямат интерес да ги придобиват. Те дават кредити и искат хората да си ги връщат. А, за да сигурни, че те ще могат да го правят, банките проучват финансовото състояние на техните клиенти и изискват доказателства за доходите им.

Подобна е ситуацията и когато кредитополучатели имат финансови проблеми и не погасяват месечните си вноски. Те казват „Нали има обезпечение, нека го вземат. Какъв е проблема?”. Да, но нормативната уредба позволява на банките при недостатъчност на сумата от продажбата на заложения имот, да продължават да изискват разликата. Или с други думи, дори да се продаде имота, ако продажната цена не може да покрие всичките ви задължения, разликата продължавате да я дължите и банката е в правото си да запорира вашата заплата и да опише и останалото ви имущество до покриването на кредита.

В тази връзка, няма такова нещо като „необезпечен кредит”. Винаги има обезпечение. Ако няма ипотека или поръчители, то задължително има залог върху бъдещите ви вземания от работодател Х, т.е. залога е заплатата ви.

Мит №4 Лихвата е фиксирана

Няма такова животно като фиксирана лихва, независимо че банките ви убеждават в обратното. Дори да се казва така, някъде с дребен шрифт е написано, че при значителни промени в пазарните условия и основния лихвен процент (ОЛП), „фиксираната” ви лихва ще се промени. В това има логика. Представете си, че ОЛП достигне за няколко месеца нивото си от 24 септември до 18 октомври 1996 година от 300% (да, толкова е била, а инфлацията – 311% за същата година). Дали вашата лихва ще остане фиксирана в размер на 6% например. Не ми се вярва.

За щастие, събитията от 1996 година няма изглед да се повторят скоро, а и тенденцията е лихвените по кредитите да намаляват в следващите години. Това, теоретично, позволява на банките да предлагат фиксирани лихви за сравнително кратък период от време. Само имайте предвид, че ако някоя банка предлага такива лихви за период по-дълъг от 1 година, това няма как да е истина.

Няма такова нещо като „фиксирана” лихва, затова внимателно четете дребния шрифт в договорите за кредит.

Мит №5 Кредитите в определена валута са „най-евтини”

Ще започна с това, че лихвата е цената на кредита и тя се определя от риска, който поема банката, подчертавам БАНКАТА, а не вие. Това е причината лихвите по кредитите в различни валути да са различни (например по левовите кредити лихвата е по-висока от евровите, заради риска да се откажем от валутния борд). По тази причина, кредитите в швейцарски франкове са с по-ниска лихва и да изглеждат като по-изгодни. Причината е, че тази валута е относително стабилна и не се влияе толкова от външни фактори, както е при еврото и американския долар.

Тези кредити, обаче, не са толкова изгодни за кредитополучателите, защото при тях има още един риск, който го няма при местната валута, а именно – валутния риск. А той се нарича риск, защото може и да се сбъдне, може и да не се сбъдне. За съжаление на хората изтеглили кредити в швейцарски франкове, той се прояви. Тази валута поскъпна от около 1.2 лева до около 1.6 лева, а това е увеличение от почти 33%. В тази връзка, може да прочете историята на Теди от Здрав Дух – Внимание! Добра покупка – лош кредит!!!

Мит №6 Кредита е изгоден

Повечето хора виждат сумата на месечните вноски в договора за ипотечен кредит и си казват „Няма проблем. Мога да плащам тази сума”. Те, обаче, „забравят”, че разходите по един кредит включват не само лихвата и главницата, а и неща като административна такса при усвояване (от 1.5% до 3%, като на 50,000 евро е 1,500 евро) годишна такса за управление (обикновено от 0.5 до 1% от остатъка, на 50,000 евро е 500 евро), месечна такса за управление на разплащателна сметка, застраховка и други. Те могат да оскъпят кредите драстично. Годишния процент на разходите (ГПР) е някакъв ориентир, но не всички такси и комисионни се включват в него.

Другия любим трик на банките са да предлагат безплатни бонуси към кредита като кредитна карта с определен лимит, онлайн банкиране, плащане на битови сметки и други. В това няма лошо, но те са безплатни само за определен срок. Неусетно след една година започват да ви начисляват някакви допълнителни суми и вие не знаете за какво са. Когато отидете в банката, те любезно ви обясняват, че сте се съгласили да ги получите, заедно с кредита.

Когато теглите кредит, направете една проста таблица с всички вноски по него. След това добавете всички съпътстващи разходи, като ги разпределите по години за целия срок. Накрая, разделете годишните разходи на 12 месеца и вижте каква е сумата, която трябва да отделяте всеки месец по вашия кредит.

Мит №7 Ще се справя сам

Едно скорошно проучване за финансовата култура показа, че българинът не се доверява на никого при вземането на решения, засягащи личните му финанси, дори на семейството си. Това не е изненада – у нас всеки разбира от всичко, включително и от кредитиране. Повечето хора не се замислят, че един ипотечен кредит ще определя финансовото им състояние през по-голяма част от активния им живот (30-60 години).

Затова, когато решите да теглите кредит (особено дългосрочен) е хубаво да се доверите на професионалист, така както търсите лекар, адвокат или счетоводител при нужда. Такива специалисти се наричат Лични финансови консултанти. Най-важното им качество е тяхната независимост. Те защитават вашите интереси, а не тези на компанията, за която работят.

Тегленето на кредит е достатъчно сложна сделка, за да разчитате само на интуицията си. Ако не разбирате част от информацията в договора или банковия служител ви казва „Само се подпишете тук, ние ще оправим подробностите”, потърсете съветите на независим специалист.