Обичайно договорите за банков кредит предвиждат, че при неплащане на падежа на една (или повече) погасителни вноски банката може да направи всички задължения по кредита предсрочно изискуеми – това е едно право на банката, което тя може да избере дали и кога да упражни. В други договори съществува клауза, че в този случай цялото задължение на кредитополучателя става автоматично и незабавно изискуемо, без да е необходимо банката да уведоми за това кредитополучателя. И в двата случая се поставя въпросът как и кога кредитополучателят се информира за предсрочната изискуемост на кредита.
Законът дава възможност на банките да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следвайки една бърза и по-евтина процедура – само въз основа документ или на извлечение от счетоводните книги, които установяват вземанията им.
В този случай, ако банката не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост, той разбира, че дължи плащане на цялата главница по кредита и уговорената лихва, едва след като съдебният изпълнител му връчи издадената в полза на банката заповед за изпълнение и започне изпълнителни действия срещу него. При това длъжникът има възможност да възрази, но подаденото възражение не спира изпълнението срещу него (освен ако представи надлежно обезпечение или убедителни за съда писмени доказателства, че претенцията на банката е неоснователна).
Съдебни решения
През 2012 г. предвидената в полза на банките облекчена процедура за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение само въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги беше атакувана пред Конституционния съд поради това, че поставя банките в привилегировано положение спрямо останалите правни субекти. Искането на омбудсмана за обявяване на противоконституционност на разпоредбата обаче беше отхвърлено с мотивите, че банките са подложени на детайлно правно регламентиране и, че "евентуалните финансови затруднения на банките, които биха могли да възникнат вследствие натрупването на системно неизпълнявани задължения към тях, застрашават изпълнението на платежните операции, обслужването на клиентите, а при задълбочаването на подобни процеси – и глобално правата на вложителите, икономиката на страната, изпълнението на държавния и общински бюджети, водещи до настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици" (вж. Решение №12 от 2.10.2012 г. по конституционно дело № 4/2012 г.).
С новото Тълкувателно решение №4/2013 г. от 22.05.2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) се внася яснота и се преодолява противоречивата практика на съдилищата по някои въпроси, свързани с приложението на облекчената процедура за принудително изпълнение, прилагана от банките. Специално относно предсрочната изискуемост ВКС възприема позицията, че преди банката да сезира съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тя трябва да е обявила кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това. Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на изявлението на банката, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. "Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател".
Особено мнение
Заслужава си да се отбележи обаче, че част от върховните съдии са изразили особено мнение по възприетата позиция относно задължителността на обявяването на предсрочната изискуемост от страна на банките. Тезата им е, че извлечението от сметката (което по същността си е вторичен счетоводен документ) удостоверява изискуемото вземане по силата на закона (в това число задължения за главница, лихви, неустойки, обезщетения и др.). Съдът не може да изисква представянето на самия договор за кредит (документа, от който произтича дългът), нито доказателства за настъпването на изискуемостта, независимо дали предсрочната изискуемост настъпва по право (автоматично) – с неизпълнението на определени вноски, или настъпва по изявление на кредитора, тъй като изявлението за предсрочната изискуемост ще достигне до длъжника с връчването на заповедта за незабавно изпълнение.
Макар темата да дава повод за различни тълкувания, следва да се има предвид, че цитираното тълкувателно решение с възприетата в него теза, че преди банката да предприеме действия за събирането на вземанията си, длъжникът следва да бъде уведомен за това, че кредитът е станал предсрочно изискуем, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Източник: www.capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар